Накъде вървим? Развиваме ли се към по-добро или стоим на

 Накъде вървим? Развиваме ли се към по-добро или стоим на място? Преди 10 години България влизаше в Европейския съюз и всички ние се надявахме, че ще станем малко по-толерантни, ще се научим да бъдем по-отговорни един към различен, а уважението към разпоредбите и реда ще ни направи спокойни и малко по-усмихнати.

 Близо година след приемането ни в Европейския съюз едно писмо на частен преподавател разказа част от проблемите на родното учебно заведение и получи силен отзвук в българското общество. Минало е задоволително време, с цел да погледнем обратно и да си създадем равносметка какъв път сме извървяли за последните години и какво се е трансформирало. Ще успеем ли да забележим светлина в тунела или още веднъж ще въздишаме по Възраждането, което остава като все по-далечен маяк обратно в историята на българското обучение?

 Публикуваме още веднъж писмото Катерина Катеринова, излязло в интернет-пространството на 22 октомври 2007 г. – един месец след началото на огромната учителска стачка. За нея ситуацията в българското учебно заведение е " по-лошо и от Дивия Запад ", а учителската специалност е " със отговорности, само че без права ". Вижте за какво.

  "...По мотив учителската стачка желая да ви опиша някои случки от 3-те години (Боже, сториха ми се 30), когато се мъчех по учебните заведения. (Всички се мъчат, само че не всички си признават).

 Ситуация първа: трима ученика в час беседват високо. Учителят ги умолява!!! да мълчат, или най-малко да приказват по-тихо. " А другояче - какво? " - пита интелигентното дете, което е влезнало в техникума с изпит. Според закона: а иначе- нищо. Нямаш право да го изгониш от час, можеш да му дадеш повече домашно за наказване - то просто няма да го напише и да се почувства отговорно. Нямаш право да му пишеш двойка, тъй като е без домашно. Можеш да се заядеш, което не е редно, и да го изпитваш повече, само че то ще се яви на повишителен изпит, в случай че оценката му би трябвало. Ако не му би трябвало - толкоз по-добре за него. И отново ще пречи на другите, и отново няма да се усеща отговорно. В сходна обстановка, несъмнено, учителят може да се опита да разбере какъв е казусът, който децата толкоз дълго и високо разискват. Оказва се, че проблем няма. А часът се трансформира в котешко заседание.

 Ситуация втора: Звънецът е бил, ученички приказват в коридора. Портиерът, минавайки, ги побутва по гърба и споделя: " Хайде, влизайте в час ". На което едната дава отговор: " Не ме пипай, ще те осъждам за полов тормоз ". Тя няма да го съди, несъмнено. Но аз ви подсигурявам, че при сходни условия този човек към този момент не би се погрижил за реда в учебното заведение. А те ще го гледат и ще се присмиват: ето, даже портиерът не смее да им направи забележка.

 Ситуация трета: възпитаник се кара с още трима, бият се по главите с учебници и крещят 32 минути. Учителят, става известно, нямал право да ги изгони, нямал право да шамароса единия от тях на 32-та минута, имал право единствено да ги умолява!!! да спрат, търпеливо да ги изчака да провалят часа на останалите, и след часа да ги заведе при учебния психолог, а те да се усещат като герои, бунтари или нещо сходно. А учителят за този пестник може да бъде уволнен. Защото се е опитал да въдвори ред и дисциплинираност, с цел да могат учениците най-малко да му чуват гласа над врявата, с цел да може да преподава и образова.

 Положението е по-лошо, в сравнение с в Дивия Запад. Там най-малко е можело да реагираш. Тук не може. По закон. Не можеш да ги накажеш, не можеш да им спреш джобните пари, да вземем за пример. Защо да не вършат каквото си желаят на правилото " а другояче - какво "? Защо да не са безхаберни към останалите? Защото нищо няма да им се случи - по закон. Родителят, обаче, също няма да накаже своето дете, тъй като е пречело на другите. Дори да е редовно. Защото го е грижа само неговото дете да е добре, въпреки да мине през трупове.

 Когато се махнах от учебно заведение, доста хора ми споделяха: " А хората, които цялостен живот са учители, те по какъв начин могат, те по какъв начин се оправят? ". И аз давам отговор: те не че могат - просто са принудени, тъй като няма къде да отидат. Когато са се усетили, към този момент е било прекомерно късно. Те не се оправят, те вършат каквото могат. И с течение на времето получават примиренческата философия: " ами, това е животът ". Ако не ми вярвате, станете учители в учебно заведение и след време ще ви познаят по непрекъснато унижения тип, който ще придобиете, по постоянно недоволния, ядосан и афектиран взор, по напрежението, което ще се излъчва от вас, да не използвам израза " бито куче ". Ще ви питат едно, вие ще отговаряте друго. И непрестанно ще ви се коства, че хората се заяждат с вас, наскърбяват ви, подценяват ви - продавачката, съседката, представителят...

 Не по този начин, обаче, са се чувствали учителите през Възраждането, когато е имало почитание, ред и дисциплинираност. Учителите не са били прекъсвани на всеки 20 сек. с тъпи и дебелашки въпроси и мнения (не по урока, схваща се). Децата са мълчали, слушали и учели, а въпросите си по материала са задавали не до момента в който учителят приказва. И са били обучавани даже по-добре, ставали са положителни експерти. Само дето учителите не са получавали рак, диабет или психологично заболяване ПОРАДИ РАБОТАТА СИ! Това не е просто " тежка специалност ". Това е специалност със отговорности без права. Всъщност имаш право - да мълчиш (като обвинените в престъпните филми). И всичко, което направиш или кажеш, ще бъде употребявано против теб. Ако това писмо е отказало най-малко един човек от учителската специалност, аз считам, че задачата е изпълнена. Обичам децата, само че своето здраве - физическо и психическо обичам повече. Все отново всяко нещо прекомерно е нездравословно. А човек може да бъде потребен и посредством други специалности. "

Инфо: www.dnevnik.bg